10 ноември 2013 г.

Без думи

Вечеряме.
- Ехо!
Той - помахва замислено с ръка (Ей!)
- Как си?
Вдига палец. (Бива.)
- Как е?
Помахва колебливо с ръце. (Горе-долу)
- Тежък ден, а?
Кима. (Мда)
- Шефът пак е недоволен, а?
Свива рамене (Ми как.)
- И как мина?
Мига. Веднъж. (Бива)
- Тежка седмица, а?
Издиша дима от цигарата (Какво да ти кажа...)
- Разкажи.
Гаси цигарата. (Какво да те занимавам.)
- Харесва ли ти яденето? Набързо го приготвих.
Примлясква. (Да, става.)
- Още вино?
Подава си чашата. (Да, може.)
- Детето днес го изпитали?
Мръщи се. (Разбрах...)
- Купих нова картина. Морски пейзаж
Кима. (Да, видях. Става.)
- Сметката за парното дойде.
Помахва с ръка. (Разгледах я! Мизерници!)
- И какво?
Поглежда ме объркано.
- Ще си мълчим ли?
Кима неуверено. (Да.)
- Защо?
Свива рамене. (Не знам)
- Обичаш ли ме още?
Ококрва се. (Разбира се!)
- Колко ме обичаш?
Разперва длани. (Ей толкова!)
- Покажи ми!
Идва.
Поглеждам го.
Целува ме.
- А?
Прокарва пръсти през косата ми. 
- Кажи, де!
Поглежда ме в очите. (Да, казах.)
- И какво сега?

...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Представена публикация

Пътешествията на 2016-а! (първа част)

Време да изпратя 2016-а - спомен за лежерен следобед в септемврийска Виена Отиващата си 2016-а започна с 16 желания >>> Върна...