*без която не можем

Дни преди 14 февруари настъпва една любовна истерия. Необяснима! Обичам плюшени мечета, обожавам цветя и любовта за мен е една от онези стихии, за които човечеството още не е измислило противодействие. И няма и да успее според мен, защото вътрешният ни свят е по-силен от външния. И определено е неконтролируем.

Да, нека има ден, в който да се сетим за човека до себе си,за виното, за приятелите. А останалите 364? Защо не ни се напомня, че романтиката може да я има 365 дни в годината. И тя не е в букет цветя (и изречението, че пералнята е пусната, както ни показва една реклама на прах за пране), красиво бижу или плюшена играчка, само защото е Свети Валентин и сърца и балони дебнат отвсякъде.

Романтиката, без която не можем, не е на витрините на 14 февруари. Тя е в тръпката, в малките жестове, в разходката по морския бряг, в споделената палатка, в грижата за другия, когато е болен, в едно опаковано като подаръче шоколадово яйце, в милия SMS, в страстта, в прегръдките и пеперудите в стомаха през останалите 364 дни.

А без любов не можем, дори и да твърдим обратното. Независимо дали е споделена или не. Възможна или не. Любов, която се ражда, развива,засилва или умира. Любовта във всички свои етапи и разновидности. Чувствата в сърцето към онзи важен Друг. И тя никога не остава същата. Този 14 февруари не е като миналия. И следващият няма да е като този.

*... защото след всяко едно „Сбогом” идва поне едно „Здравей”. Любовта, без която не можем, е като водата в реката - която никога не е същата като тази вчера.



Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))