... за началото и (не)порасналите деца

Официално за началото е отговорна една пощенска кутия за приказки и нейното "Отворено писмо". Вдъхновението, което беше нужно, за да усетя, че искам да "облогвам" мислите си и под формата на текст да ги споделя с онлайн света. Къде ще е кулминацията и краят - само времето ще покаже.

Съвсем очаквано, след такова начало, първата кратка публикация ще бъде... препоръчвам ви моя източник на вдъхновение. Всеки месец в столично заведение можете да чуете как известни личности четат приказки. Инициативата е на Гери Турийска, приказките са твои, мои, ваши, наши, а темата всеки месец е различна. Текстовете се изпращат по имейл, като условието е да не са публикувани и естествено - да са авторски :D

Всичко най-ново и по-старо можете да намерите във Фейсбук страницата на "Пощенска кутия за приказки".  Там има и линкове към четения - горещо препоръчвам да чуете поне еднo-две. Аз, например, много харесвам тази - за Тони и Тони и колко много неща можеш да споделиш, докато се редиш на опашка.

Защо (не)пораснали деца? Защото всички сме такива, макар и не всички да си го признаваме. И мрънкаме, и се цупим, и искаме да сме важни, и искаме да ни забележат, обичаме играчките си, тропаме с крачета и се опитваме да живеем къде по-кротко, къде не с другите дечица в големия хаос, в който уж има ред.

Корицата на картичката, която колегите в офиса ми подариха за рождения ден. Едното пожелание гласи: "Гери, бъди непослушна". Ох, как ми се иска... но без да ме наказват :D

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))