А така!-тата и Ама аз-ите

Главният герой заявява по телевизора: „Не съм по кафето”. Какво се случва пред телевизора - той кима одобрително: „А така!”. Тя: „Ама аз пък обичам кафе”.

Много обичаме, подкрепяме и аплодираме, когато „палчетата горе” и „палчетата долу” на околните съвпадат с нашите. Защото това не е просто заговорничество по интереси – това е заговорничество по правилниТЕ интереси. И обратното – когато сме в ситуацията да сме единствените на този свят (в тази компания), които – например - слушат джаз - се изпада в обяснения: „Ама аз такова... харесва ми как звучи”. Следват (не)разбиращи поклащания на глави. Но няма: „А така!”

Стереотипите (ме) дразнят. И пак според мен трябва да бягаме от тях, колкото и да е трудно. Като в магазин. Ето - светът е магазин (след като градът стана джунгла >>>), в който стоки (интереси) с различни етикетчета има за всички. Влизаш, избираш и излизаш, доволен, че си намерил, каквото ти допада + има всичко останало за другите. Ти ще си го консумираш с удоволствие и някак си е честно. И ако продължа сравнението с магазина, не е ли безсмислено губене на време да обиколиш всички щандове, да обърнеш внимание на всяка стока, която просто не е твоята, за да я етикираш колко не става. И ако приемем, че това не го правим в магазина, защо го правим в живота? За да се докажем, за да сме харесвани, за да имаме пълнеж за свободното време.

Ама аз... мисля, че е загуба на време.

Ето и няколко мои А така!-та и Ама аз-и. А така! за кафето сутрин, А така! за пиенето на бира, А така! за спането до обяд, А така! за дискотеките и танците, А така! за маааалко тишина, А така! да работиш без мрън-мрън. Ама аз слушам джаз, ама аз не пия водка, ама аз не обичам разни ужаси на екрана, ама аз обичам френския, френските филми и всичко що е франкофонско.

Ама аз ти се обяснявам, не защото искам всички вкупом да обичаме моето. Просто търся разбиране за нещото, което аз-чето ми харесва ;) 

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))