Като човек, който упорито губи и отказва да носи чадъри (защото така и така ги губи), често ме вали. Със зачестяването на летните бури вече се замислям за притежанието на тази явно ценна вещ. Оообаче - до тогава ми остава да си слушам музика, докато цамбуркам по софийските улици. А си намерих и песен, която не просто бих слушала под дъжда.. Бих и потанцувала ;-)
А Заз е просто неотразимо любима... и цветна :D
Защото:
"ще кажем, че за поетите няма национални флагове,
ще празнуваме и с двама герои,
ще разберем, че децата са пазачите на душите ни
и че, докато има жени, ще има и кралици".
"On dira que le poètes n’ont pas de drapeaux
On fera des jours de fête quand on a deux héros
On saura que les enfants sont les gardiens de l’âme
Et qu’il y a des reines autant qu’il y a de femmes"
Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))
Няма коментари:
Публикуване на коментар