18 юли 2013 г.

Игрите, които...


Ако тази публикация беше клиширано есе, щеше да започне с това, че "животът е сцена, а ние просто сме актьори". Трябва ми само и красив пейзаж и колажът #"аз-съм-готина-с-активността-си-в-социалната-мрежа" е готов. Започвам да броя лайковете ;-)

Не че не го правя в действителност, просто самоиронията, докосваща реалността, не би трябвало да е излишна човешка черта. Даже защо да не е и желателна?

Ето защо, ще си пиша в 1 л., ед. ч. А и защото иначе би звучало като размахване на пръстче, а свекърстването не ми е много силна страна (надявам се).

- Иска ми се, когато критикувам/обсъждам/клюкарствам някого, да съзнавам, че все пак това си е неговият живот и той сам прави своите избори.
- Иска ми се, когато се цупя, да разбирам, че може би и другата страна има причина за същото. Или може да ми направи списък с неща, за които би.
- Иска ми се, когато затрупвам хората с цялата информация за моите предпочитания и мисли, да съм напълно готова да изслушам и техните такива, като ги поставя до моите по важност и разнообразие на мнението.
- Иска ми се да не вярвам, че може да съм вечно права. В живота, всъщност, няма winners and losers, има ги аз, ти, той и тя и всички ние сме прави за себе си и различни един от друг. Затова аз живея моя живот, ти - твоя, тя -нейния.
- Иска ми се, когато изисквам комуникация и откритост, да я давам наравно.
- Иска ми се да не "се качвам на нечия глава". Къш и от моята, най-любезно моля.

Може би има доста върху какво да работя, докато постигна всички тези желания. Но ми прави впечатление, че ставам все по-голям егоист. Най ми е хубаво, когато другите са без мнение или споделят моето, защото различното дори не искам да го чуя. Като се започне от темата "защо (не) протестирам" и се стигне до занимания през свободното време. По детски тропам с краче и това, че той, тя и онзи другият в ъгъла виждат живота с други очи, хич не ме вълнува. Пък като ме завълнува, ги гледам със снизхождение, защото те просто не знаят какво правят.

Почти на 30, играя играя в някаква си само моя игра с вечната идея, че може би съм жертва на цялата система. А ако не съм?!

Снимката е на sxc.hu.


Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Представена публикация

Пътешествията на 2016-а! (първа част)

Време да изпратя 2016-а - спомен за лежерен следобед в септемврийска Виена Отиващата си 2016-а започна с 16 желания >>> Върна...