Сняг. Планина. Тишина

Към х. Тръстеная, януари 2011

 Не съм активен планинар и не практикувам зимни спортове. Но обичам планината - пешеходно. Твърдя, че любовта ми е в кръвта, защото едно от любимите ми занимания като малка беше да разглеждам плика, пълен с черно-бели фотографии от походите на баща ми, който през свободното си време е бил планински водач. Колекцията е доста завидна - и без помощта на смартфони и Фейсбук.

По походите ме запали съквартирантката ми,

която преди няколко години ме заведе на традиционното изкачване на връх Яворец (1393 м.) над Лакатник. В края на януари. Колкото и липсата на опит и зимните условия да ме затрудниха, целта беше покорена. Разбира се, нямаше да стане без помощта и напътствията на опитните планинари в групата.

И този единствен път беше достатъчен, за да се влюбя - в тази спираща дъха красота на природата, недокосната от бързащи хора и стреса на ежедневието. Да се влюбя и в неподправеността на планинарите - ненатоварващи, винаги готови да помогнат и безкрайно мили.

Странно е как сред природата ставаме човеци, а в цивилизацията залитаме към животинското

По стечение на обстоятелствата, се отдалечих от тази тепърва започваща страст, но трябва да призная, че е от нещата, които трябва да започнат отново. Защото в сърцето си усещам, че имам нужда от тази красота (и физическа калявка).