Трябва да призная, че коледното настроение в големите търговски центрове е наистина завладяващо.
 |
| The Mall |
Пред Министерски съвет - също. Една хубава вечерна гледка, която ме изпраща на тръгване от офиса. ;-)
Но едно от най-топлите настроения ми се създава вкъщи. Когато цъфне коледничето ми. Това, че цъфти само веднъж годишно около този празник наистина го прави една идея - по-обичано. Растението е по-специално и защото е донесено като хубав спомен от Пловдив - да компенсира един друг не толкова хубав спомен ;)
;-) Когато прочета нещо, което звучи в главата ми точно със същите думи, нещо в мен потрепва. Много силно потрепна, когато попаднах на този статус във Фейсбук, споделен от мой приятел (нередактирано):
"Декември е уют. Кори от портокали. Пукащи дърва. Запалени свещи. Червено вино. Понякога рози. Тихо пиано. Вълнен шал и дебели чорапи. Първи сняг. Декември е грижа. Внимание и мисъл към най-любимите ти хора. Подаръци. Изненади. Срещи. Топло мляко с канела. Писма картички. Очакване. Декември е искри и фойерверки. Блясък по улиците, в очите. Светлини. Декември е (равно на) сметки. Разплащаме се с 365 дни случвания и пропускания. Всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме. Всяка неказана дума и закъснял жест. Онзи телефонен разговор, който пропуснахме. Пътуването, което не направихме. Работата, която не приехме. Думите, които не казахме. Декември е обещания. Наравно стари и нови. Да бъдем по-добри. По-щедри. По-благодарни. Да мечтаем повече. Декември е поглед навътре. Носталгия по детството. По това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. По приказки с щастливи начала, не краища. По онова утре, което все търсим и все не стигаме. Декември е всичко в едно. Най-студеният и най-топлият месец. Най-пълният с хора и най-самотният. Едновременно край и ново начало. Прошка. Декември идва и си отива като сън. Всяка година се питаш кога пак стана Декември. Никога няма да разбереш...."
Няма коментари:
Публикуване на коментар