I (heart) my Job

Като малка исках да стана учителка по литература или история... Сега за мен работата мечта би била да обикалям по света и да описвам пътешествията си - да съветвам "блогово" хората какво да похапнат в Ню Йорк, как да разгледат Париж за 10 евро, да видят Япония за пет дни или какви изкушения крият ресторантите в Мексико... :D Засега пътувам виртуално с InTransit, Frugal Traveler и телевизионно с TLC, NG, Travel TV.

Когато бях на 18 и се упражнявах с броене до 12 по улиците, никога не съм си представяла, че ще се интересувам: 

кои компании през деня са пуснали акциите си на Парижката стокова борса; как най-добре се съчетават цветове, за да се получи прилична татуировка на рибката Немо; как най-бързо се оправят огромни хотелски легла; защо всички модели дънки на Levi's са цифри; колко вида розови мъжки ризи имат JCrew; колко шота еспресо има в едно средно лате макиато; колко е спечелил бизнесът в САЩ по време на Черния петък и как това се отразява на борсите по света; колко потребители през седмицата ще призоват шефовете ми да бъде уволнен "списвачът на анкети", защото те - анкетите, така или иначе са от тъпи по-тъпи.

Един пъстър параграф с по пример от всяко работно място у нас и в САЩ, което има в списъците си моето име. Как ще бъде продължен? Дори не смятам да си губя времето в предположения. Няма да позная.

Throw your heart against a wall 
And from the pieces left
Build up a new world 
That will smile at your soul.

За тези 7-8 години на трудовия пазар научих и няколко важни урока:

Без трудово възнаграждение не се работи. Наемът и сметките ти не се (само)изплащат с удовлетворение от интересната работа. Никога не е късно да те смъмрят за грубо отношение към клиенти.Никога не е късно да получиш и подарък за мило отношение от клиент. Когато се броят пари или се борави с топли напитки, не се мечтае, не се зяпа по хората, не се гледа през прозореца. Касовите апарати защипват пръсти... яко. Желанието да се избягват емоционални драми от всякакво естество в офиса е прекрасно на теория и трудно на практика. Този ми е по-приятел и по-приятен от друг и любовните афери като цяло са емоции за личната, а не работната сфера. Обичаш работодатели, които ти купуват пица за нощна смяна. Отидеш ли по-рано в офиса, могат да не те пуснат, ако ти плащат на час. Няма да ти позволят и да останеш в извънработно време. Когато не ти плащат на час - важното е да покажеш, че си вършиш работата, която ти е зададена. Ако закъсняваш, трябва да имаш да обяснение защо. Мъжете с хомосексуална ориентация са доста добри мениджъри (тук опитът е чужбински; не твърдя, че е универсално). Не е лошо да не се прекалява с чашките на фирмени партита. Няма смисъл да се караш на компютъра - той не те чува, колегите обаче - да. Когато усетиш, че звъниш на себе си или си изпращаш имейл - вземи си почивка. Сутрин, колкото  и да мислиш, че не ти се ходи на работа, пак трябва да отидеш. Кофти, а ;-) Ако не можеш да промениш системата, не се чувстваш защитен или пък усетиш, че губиш спокойствието си, потърси ново, зареждащо предизвикателство. Angry Birds Can't Jump. Защото ядосаните пиленца, за разлика от онези в играта, не бият лошите с каските, а прегарят и стават още по-ядосани.

   
Още не вярвам в реалното осъществяване на сентенцията, която обикаля социалните групи за Хубав ден, Прекрасно утро и прочие балонести колажи във Фейсбук. Чак да обичаш - мисля, че може и без това. Но екзистенц минимумът нека бъде рутината да не те изтощава и напряга така, че да усетиш как се променяш.

... А иначе вече в биографията имам доказателство, че първата работна любов ръжда не хваща. В моя случай явно става дума за любовта към постулата - make sense of information.

ПС. Ако се върна на детската мечта - на практика имам много скромен пробен стаж като учителка по английски. За мое щастие - в частна езикова школа. Стефчо и Петърчо от последния чин ги помня и до днес с две неща: а) искрено се забавляваха с препятствията, които ми поставяха. Но аз минах; б) все пак скриха цигарите, когато минах покрай тях през междучасието ;-)  

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))