Цветята на малката...*

- Mилите ми цветя са изсъхнали! – въздъхна малката Ида. – Бяха толкова красиви снощи, а сега листенцата им съвсем са повехнали! Защо го правят? – попита тя студента, който седеше на дивана. Ида много обичаше студента, тъй като той разказваше най-невероятни истории и можеше да изрязва странни забавни фигурки от хартия: сърца, в които танцуваха малки госпожички, цветя и големи замъци, чиито врати можеха да се отварят. Весел студент.
– Защо цветята изглеждат така посърнали днес? – попита тя отново и му показа увехналия букет.
– Зная защо – каза студентът. – Снощи са били на бал и затова главичките им са клюмнали.
– Но цветята не могат да танцуват! – настоя малката Ида.
– Могат – възрази студентът. – Когато се стъмни и всички ние заспим, за тях започва истинско празненство. Почти всяка втора вечер ходят на бал!

Така започва една от любимите ми и до днес приказки - "Цветята на малката Ида" на Андерсен. Ето тук е цялата в случай, че искате да си я припомните.

А любовта ми към цветята извън приказките се проявява в стаята ми, където за последните 2-3 седмици приютих няколко красавици, които сигурно много кокетничат по баловете вечер. За разлика от тези на Ида обаче - много ми се иска скоро да не стигаме до частта с погребението. По тази причина четенето на цветарски форуми и блогове се превърна в ново интересно занимание за мен. А вече знам и нови думички, като например - пензиране ;-)

Защо ли? Защото красотата (ме) радва ;-) 

Само се надявам да не вдигат много шумни купони в мое отсъствие, защото от опит знам, че съседите викат полиция ;-)))

Гледайте и цялата приказка цветята, малката Ида, куклата Софи и баловете. Няма нищо лошо в 10 разтоварващи по детски минути с чаша кафе в ръка ;-)

  Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))